Обикновено си бях обещала като един истински и пълноправен идиот, жител на малката ни противна планета, да не пиша с мозъка си, а със сърцето и душата си. Не случайно има само един пост от мое име, който не е написан особено поетично. За хората които отделят от времето си да четат този блог - благодаря ви искрено. За вниманието и времето които ми давате. Но ако не си падате по излияния и ако сте убедени, че това което се свързва с личния ми живот не ви интересува, може да спрете да четете до тук и да изчакате следващия ми разказ.
За останалите, на които им е любопитно - надявам се да не разваля представата ви за мен. Свалете си очакванията възможно най-ниско, за всеки случай.
А за тези, за които би трябвало да бъде този пост - прочетете го. И вникнете във всяка една дума, за да не ми се наложи да ви го перфорирам на вътрешната страна на клепачите.
Когато бях малка нещото което най-много ми се втълпяваше беше - не пий, не използвай наркотици, не пуши, не говори с непознати. Градацията е низходяща и за повечето хора е учудващо, че 'не пий' е преди 'не използвай наркотици', но в случая е напълно подходяща. Най-малкото защото семейството ми от години пати от алкохол и може би 90% от мъртвите ми близки са починали от алкохол. Лека им пръст. Пазих се от тези неща доста време, но когато човек остане самотен му се налага да направи компромис със себе си и моралните си ценности и да се събере с хора, които влизат в сериозен разрез със собствените му убеждения.
Например, в случая, след като най-близката ми приятелка, която за мен побира в себе си целия свят (и нейния, и моя, и чуждия), замина надалеч и аз чисто физически изгубих връзка с нея, ми се наложи да открия хора, които да бъдат до мен, макар да са различни от мен. Преглътнах различията ни. Преглътнах факта, че сте наркомани. Преглътнах факта, че имате сериозни психически проблеми, които САМИ си създавате отново налегнати от същата самота, която налегна мен, когато Ния замина. Преглътнах факта, че фекалиите на някое бездомно куче биха били около двадесет и три пъти по-ценни от цялото ваше съществуване в нищожните ви измислени светове, изградени от оплаквания и несъвършенства.
'Несъвършенствата правят човек перфектен' пълни простотии. Аз не романтизирам лайна. Вече не. Едно лайно може да мирише отвратително, да е противно на вид и аз не мога да изкарам нищо красиво от вида на едно лайно. И лайното колкото и да го обработваш, то ще си остане лайно. Вътре в душата си то ще си знае, че е лайно и никога под никакъв претекст и обстоятелства то не може да се превърне в човек.
През цялото време се успокоявах с някои глупави на близък план метафори, от порядъка на това, че ако в животът ти няма възходи и спадове значи си мъртъв. Да, това при всички случаи е така защото човешкия живот никога не може да бъде напълно перфектен. Когато аз прекарвах ежедневието и като цяло живота си с вас, аз нямах възходи и спадове. Аз имах само спадове. А един постоянен спад е равнина от негова гледна точка. Това значи ли, че сте ме убили? Да. Да значи.
Понеже съм един невероятно изтрещял романтик, от която и страна да го погледнеш, аз никога не поглеждам обстоятелствата в очите и не се изправям срещу тях с буквални заключения. Мога да задам буквални въпроси, но после сама преобразувам отговорите им (ако изобщо ги получа) в афоризми. Като цяло всичко което някога ми се казва, бива преработено от извратеното ми съзнание по такъв начин, че да ме направи тъжна или щастлива - в зависимост от това какво очаква тялото и душата ми и в зависимост от много други неща в които нямам намерение да задълбавам, защото ако го направя, изреченията ми ще станат осем пъти по-дълги.
Дадох си целия живот и цялото същество за вас, а вие дори не пожелахте да ме удостоите с два кръстосани отговора. Как ще ми мълчите? Защо ще ми мълчите? Кой ще ми мълчи на мен и с кое право ще ми се мълчи? Как така аз ще си дам всичко и ще поискам само няколко отговора и няма да ги получа?
КАК ТАКА БЕ?
Толкова голяма липса на авторитет лъха от вас, че когато случайно ви видя по улицата, стомашните ми сокове се качват в устата, но ми се налага да ги преглътна, защото знам, че не заслужавате дори да повърна върху вас. Вече не.
Уважението ми към вас вече има хиляди дупки и е на един електрон от това да изчезне. И това не е промяна. Това е осъзнаване. Което трябваше да се случи отдавна. Бих ви напсувала на майка, но знам, че повечето от вас това би ви наранило, а на един от вас майка му я познавам толкова добре, че чак ми е неудобно да кажа някоя подобна простотия. Понеже всеки тоя, дето майка му ви разправям, че я познавам, вероятно т'ва няма да го прочете, все пак да си кажа, че с нея съм се чувала повече пъти отколкото със самия него, защото той има навика да припада когато види куки и да повръща от половин петичка трева, но това да не му пречи да си мисли, че живее в някаква реалност, в която наркотиците биха били най-добрите ти приятели. Можете да ми оставите в коментарите телефона на някоя погребална агенция, в случай, че поиска да погребе достойнството си.
Когато става дума за вас мислите ми се накъсват и се свиват като банкнотите през които смъркате. И на мен ми се налага да ги навързвам едни за други. И дори навързани пак не стигат за да си обясня как е възможно да сте такива кухи черупки, подобия на скотове, от които всеки втори не знае за какво се бори.
Дори наркомани не мога да ви нарека, защото за жалост, не мисля, че парите биха ви стигнали за кокаин. Вместо това ви се налага да импровизирате с отдавна забравени лекарства по аптеките, а аптекарките като ви видят се хващат за главата. Времената в които ксанакса ви вършеше работа отдавна заминаха и скоро капките ще си ги капете не само в носа, а и ще си ги биете във вените, защото нещата утихват и заминават. Както любовта заглъхва, така може да заглъхне и ефекта от често употребяваните успокоителни.
Време не ви трябва. Трябва ви комуна. Трябва ви някой, който да ви накара да се чувствате, както вие карате хората, които ви помагат да се чувстват. Дори във вашите собствени филми никога няма да бъдете главните герои. Връщайте се от пътищата по които нарочно поехте и бягайте далече от тях, защото водят само до трапове.
Ама вие буквата 'а' и буквата 'и' май я бъркате.
Следващия който каже нещо дори милиметър по-отдалечено от истината, ще се размие в собствената си помия.
