Пак глухо тиктакане
лази по ръба на съзнанието ми,
пълзи и гъделичка сетивата ми.
Тропа със стрелки по
гърба на черепа ми,
гъделичка гръбнака ми.
Превивам се под натиска на тежкото стъкло,
притискам ръце в циферблата.
Усещам как стрелката се забива
в гърба ми
бавно.
Но не тече кръв.
Само привиква демоните в раната
да я ближат отвътре, да я молят да зарасне.
А те я дерат и я прояждат, лакоми са за любов.
Ала получават само време, горчиво и щипещо
по дупките в устите им.
Стрелките се обръщат, обръщат и мен,
на осмото завъртане забивам нокти о стъклото
драскам го отвътре и се моля.
Дъха ми го замъглява, искам да изляза.
На деветото завъртане крещя.
На десетото завъртане и ритам.
Гърба ми е гол, изяден от време и тиктакания
гръбнака ми е счупен, но усеща.
На десетото завъртане го дочупвам. Скачам през стъклото,
изтръгвам стрелката и бягам.
Демоните ми излизат от дупката в гърба и се връщат при
стрелките, но не могат да тиктакат, а им крещят.
От устите им тече мастило, а аз бягам и не поглеждам към тях.
Очите ми плачат а лицето ми се смее.
Всичко се завърта и се връща при мен, но го чупя пак.
Чупя го и бягам. И се смея.
Скачам върху предразсъдъците ти и ги тъпча, давя ги в кал.
Времето се върти
всичко се завърта,
твоето е вече мое.
