АЗ

Ветровете в мен са силни
ръцете ми са силата на
яростната гора,
отвяна и разтърсена от яда
на въздуха
и на декемврийските бури.
Страхът в мен го няма вече
запалих го, а пепелта я
издухах с крясъци по-силни от
сирените на най-дълбоките морета.
Сега съм недосегаема.
Недостижима.
Преродена.
От срутената кула и остатъци душа,
се сглобих и построих, престроих
сама.
По-добра от всякога.
И по-моя от никога.
Земята в мен е знойна,
плодородна и велика.
В главата си посадих слънчогледи.
Полета слънчогледи, които
обръщат лицето ми само към
огъня на слънцата, създадени от мен самата.
Нямам много да кажа,
но имам безбрежни океани да
направя.
Делата ми са чисти.
Моралът ми се удави в
намеренията ми.
Моето НЕ е закон.
Моето ДА е благословия.
Ти си
          страничен ефект
                                       от Мен.