Италианец.
Висок, с дълги пръсти,
очила
намазан по ръцете с боя.
Крещящ и малко муден, тромав
майка ти би казала
'загубен'.
Загубен в очите ми
загубен в ръцете ми
загубен пак, в мен.
Пушеше силни цигари
в главата все беше задимен.
И мозъка ти в дим потъваше,
а аз се губех в мислите ти.
Тъжен, тих и много труден
майка ти все те гледаше
и казваше 'загубен'.
Заспал с цигара в уста
така те помня, от есента.
И аз до теб, унесена в сън
ще заспя до тебе лесно
както беше, труден.
Все пиян и все тревожен
шумен и толкова загубен.
Така те помня.
Така ми липсваш.
Това сега?
Това...е нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар