Иска ми се

Тия неща
за жени като теб
се пишат на електронни носители,
защото кучки като теб
обичат да късат хартията
и да я гълтат после.
Обичат да пият мастилото ми
и да го плюят в лицето ми.
И докато тече по мен
да се смеят и да го размазват по ръцете ми.
Иска ми се
да искам
да те прегърна.
Но единственото, което повикваш у крайниците ми
са тикове.
Като Тик и
като Так.
Иска ми се да искам да те чуя.
Но единственото, което ушите ми приемат, когато говориш
е звукът от скърцане на ножица по коса.
Иска ми се да искам да те видя пак
Но очите ми искат да четат името ти върху плоча.
За кучки като теб не се пише.
По кучки като теб се плюе.
Жалко, че устата ми е пресъхнала, понеже повърнах, пак.
Иска ми се да не искам да си татуирам лицето ти на ръката си,
но като чуя изкуство, си представям снимката ти
от времето когато не беше утрепка, може би ми се иска да предам душата си
пак,
но за кучки като теб душа покрита с прах е нищо.
Кучки като теб искат тела
с тикове
с очи и уши, слепи и глухи за ваш'то зло.
С Тик и Так, като необратими малки джобни часовничета.
За кучки като теб, ставам електронна. Тогава поне не се чува тиктакане.