Пекарната беше малка, разположена от дясната страна на тротоара, който сам по себе си беше широк и върху него се вместваха четири кръгли маси всяка с по два стола. По две от ляво и от дясно на вратата на пекарната. Прозорците високи, а стената с голи червеникаво-оранжеви тухли, избледнели от ветровете, дъждовете и слънцето. Над вратата имаше голям златен звънец, който се клатеше всеки път, когато някой пристъпеше в мястото, а самата врата беше бежова и малко олющена от боята на места. Пред нея лежеше светло розова изтривалка за крака, а над вратата и прозорците се ширеше голям навес с вълнисти краища, опасващ прозорците от край до край, целия бежов със светло оранжеви и бели райета. Дъжд валеше рядко, затова навеса обикновено пазеше клиентите от лекото слънце, което напичаше сутрешния пиков час, когато хората идваха за бързо кафе и закуска на крак или пък сядаха и дълго говореха, ядяха кроасани и четяха тънки книги в меката хватка на сутрешната светлина.
Влизайки в самата пекарна, човек нямаше как да не се усмихне, понеже беше все едно скачаш надолу с главата в чашка крем карамел. Или за тия които не харесват карамел - просто в крем. Хубав крем, който майка ти прави следобед, тъкмо си се наспал от следобедната дрямка и устата ти още е пресъхнала, премляскваш тихо в сгушения следобед, влизаш в кухнята и те понася миризма на ванилия, канела и още куп други незнайни любови на сетивата ти. Ей в такъв крем се гмуркаше всеки щастливец, попаднал в тази пекарна. Пода беше дървен, със светъл паркет, а масите бяха същите като навън - кръгли с тънки черни крака, обградени от столове с възглавници, а на някои места дори меки футьойли покрити с бели и бежови покривки. По стените, които бяха светло розови, бели и кремави, имаше окачени рафтове отрупани с бели саксии с орхидеи, маргаритки, лалета и всякакви други цветя. Прозорците бяха големи и светлината влизаше лесно, затова нямаше нужда от силно вътрешно осветление и все пак по целия таван се виждаха малки лунички, които през деня светеха рядко. Точно срещу вратата бяха разположени витрините и касата. Витрините, остъклени и осветлени отвътре, бяха отрупани с кроасани с канела, понички пълни с шоколад, бисквити с мюсли, малки кексове покрити с пудра захар, сладкиши от всякаква форма и размер поръсени с пръчици, кокос, боровинки, ягоди, фъстъци, топящи се, хрупкави, топли, току що извадени от фурната красоти. Всеки който се приближеше до тези щандове се взираше в начина по който ореховите сладки стояха в нагънатата хартия и как кремовете ухаеха от студената витрина, или дори как всички чинии под домашната бисквитена торта бяха с различни форми и размери. В пекарната се носеха толкова много сладки аромати, че когато влезеш и помахаш във въздуха имаш чувството, че по пръстите ти ще полепне пудра захар. Когато седнеш на стол ще се вдигне пара от розови ухания. Всичко там беше толкова топло.
На касата се сменяха няколко лелички с червендалести лица и вързани на големи кокове коси, с малки кичури стърчащи отстрани на ластика, заради бързането около масите рано сутрин. Носеха бели дрехи и розови престилки, винаги оплескани със сладко от ягода или пък покапани с горещо кафе. Когато посрещаха клиентите им махаха с дундести ръце и вземаха парите им с нокти лакирани в ярко розово, усмихваха се толкова сладко сякаш ти подсказваха вкуса на трюфелите, които тъкмо се каниш да изядеш. Говореха с всякакви акценти, няколко от тях знаеха правилен френски. Ходеха със ситни и бързи крачки, докато се смееха целите подскачаха и всеки път като плеснеха с ръце във въздуха правеха облак от брашно.
Когато бяха прекалено заети с отсервирането или ваденето на тестените продукти от фурните в кухнята, ги заместваше двадесет-и-нещо годишното момче, което приготвяше повечето от сладкишите сутрин и следобед. Той сваляше пръстените си и ги слагаше в малка кутийка за мъфини над щандовете, където държеше и ключовете си. Всеки път като говореше с клиентите им се усмихваше с трапчинки и слагаше косата зад ушите си, понякога даже носеше диадема. Миришеше на ябълков щрудел, защото явно това беше любимия му сладкиш за приготвяне и в пекарната имаше около осем различни вида. Ядеше кисело мляко по време на почивката, но дори тогава постоянно побутваше фурната в кухнята и пренареждаше пакетите със стафиди, боровинки, малини и орехи, понеже все му се струваха не на място. С такава грижа повиваше корите преди да се изпекат и съвсем леко ръсеше кокоса. Бишкотите винаги подреждаше с излишно внимание, а кремовете винаги пробваше преди да ги сложи в студената витрина. Обичаше безумно да прави торти и когато влизаше в хладилниците в задната част на пекарната, винаги се привеждаше леко и зелените му очи шареха по рафтовете, а в главата си на момента измисляше рецептите и комбинациите между яйцата, блатовете, фондана и всички останали компоненти на една перфектна торта. Той се радваше искрено на сутрините и подаваше горещото кафе с толкова голяма отдаденост, че дори онези, които го пиеха безкофеиново се зареждаха мигновено с поне капка енергия. Обичаше да гледа как слънцето свети през прозорците и навън все още не е станало горещо, а хората влизат с подути от сън очи, бистри както са бистри човешките ириси само след сън. С тиха усмивка го поздравяват и обгръщат с пръсти хартиените опаковки, вдишват блажено аромата. Обичаше да гледа как малките деца мажат по масите, по лицата и по майките си докато ядат заливката на сладкишите и преглъщат жадно студеното мляко. Обичаше да подава тортите за рожден ден на майките и да вижда удивлението в очите им когато установят перфекционизма вложен в рисунката върху тортата. Обичаше следобедната почивка на хората от офисите около пекарната, които уморени, но превъзбудени от деня влизат и с къркорещи кореми избират по малко от всичко, а накрая не могат да го изядат и все пак тайничко пъхат по някой-друг бонбон в чантите си. Когато вадеше бисквити и мъфини от витрините, очите му винаги светеха. А любимо му беше когато влизаха навъсени старци или хора, които очевидно имат лош ден, понеже в пликовете с храната им винаги слагаше по нещо допълнително - два три бонбона, малко печена тиква или пък малко парче от рулото със сладко от ягоди. Те бързо излизаха от пекарната и още пред прозорците отваряха със сключени вежди плика, а щом погледнеха вътре почти винаги се усмихваха. Той не говореше с всички, нито пък им разказваше за работата си, а само тихо преподреждаше ядките. Стараеше се да няма ядове.
Пекарната беше малка, но любовта му към сладкишите и хората беше голяма. Такава любов трябва да търси целия свят. Любов обгърната в хартиени пликове с ухание на розово масло, кокос, какао и други неща, които усмихват и дете, и стар човек. Любовта на двадесет-и-нещо годишното момче със зелени очи, което обича да прави ябълков щрудел. Любовта на леличките с дебелите пръсти към брашното. Любовта на сладкото към хората. Любовта на кафето към сутринта.
В тихата, хладна и слънчева сутрин, отрупана с хора, в която едно двадесет-и-нещо годишно момче пече сладкиши и се усмихва с трапчинки.
Една наистина сладка любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар