Във вторниците червената ниска тухлена сграда до тази на пекарната отваряше вратите на приземната си зала за тренировки по аеробика. Доста от групите бяха от около девет сутринта, някои от тях ходеха и след работа, сиреч около пет или шест следобед. Последно време слънцето винаги грееше приветливо и хората някак си искаха да водят по-здравословен начин на живот, да пият по-нискомаслено мляко и да тичат повече. И понеже слънцето и цветята навън подканяха хората към спорт и ги влачеха ту към отсрещния парк, ту към спортните зали около офисите, пекарната често приемаше потоци от потни мъже и жени, които търсят пълнозърнести разядки и студени напитки. Те влизаха с наколенки и спортни маратонки и в лек трус минаваха между кръглите масички, внасяйки смут сред по-мързеливата част от населението. Редяха се на опашки и момчето на касата ги посрещаше все със същите трапчинки, питаше ги по няколко въпроса и бодро им подаваше току що изстискани фрешове от портокал и грейпфрут с много лед. Участниците в тренировките по аеробика се разделяха на три групи. Първите бяха деца около десет годишна възраст, които обикновено нападаха пекарната след сутрешната вторнична тренировка и си взимаха шоколадови фъджове, браунита, крем карамел и всякакви възможно най-захаросани и карамелизирани десерти. После сядаха по столовете покрай френските прозорци, шумно си говореха и ронеха кексовете по масите. Втората група се състоеше основно от младоци в университета, повечето момичета с тесни клинове, които все търсеха енергийна вода, но в пекарната не се продаваше такава. Пружинираха пред касата и после си поръчваха претцели с маслини. Третата група беше групата на бабите и дядовците, които явно не бяха още готови да пуснат крехката ръка на младостта и редовно практикуваха аеробика, готови за нови завоевания в света на спорта и като цяло в света. Те обикновено пиеха кафе преди тренировката и все щипеха бузите на момчето от касата, явно го познаваха. Сърбаха кафето със затворени очи и ядяха кремове с шам фъстък.
- Хари, има още един бананов кекс за печене отзад. - каза една от дундестите лелки и ощипа момчето от касата по бузата. Тя беше онази с френския акцент и най-дългите нокти. Казваше се Мая. Идваше от Страсбург и любовта й към малките градчета и обстановките като тази беше неминуема. Хари само й се усмихна и се върна обратно в кухнята. Лъхна го обичайната миризма на десетки подправки и той само сви устни, опивайки се да не се усмихне до уши. Захарта беше за него (и може би за много от нас) най-великото откритие на човечеството. Радваше и малки и големи. Докато месеше банановото тесто, само се усмихваше и духваше по някой кичур коса от лицето си.
- Миличък, трябва да направиш кестенов сладкиш. От онзи с лешниците. - бяха минали не повече от две минути, а лелката от Страсбург се беше подпряла на вратата и кокът огромна черна коса беше клюмнал на една страна. Така беше във вторничните сутрини. На момента се месеха някои неща.
- Разбира се. - усмихна се и извади голяма кофа течен шоколад.
- О не, този да е без захар, брашно и шоколад. По оригинална рецепта. Така го иска клиента. - избълва тя с френския си акцент и бързо скри главата си обратно зад вратата.
По оригинална рецепта. Думи които Хари не беше чувал от години. Повиваше кори, поръсваше с пудра захар, лепеше марципан и правеше стотици други неща с цел да украси всички лешникови, безлични и почти безвкусни рецепти в пекарната. И всеки път магията на шоколада, захарта и магиите които те правеха у хората му носеше неоспорим успех. И деца и възрастни излизаха от пекарната с блузи накапани със сладко от ягоди, носове с пудра захар. После се впускаха в топлината на деня и бяха все доволни. Никой никога не се сещаше за оригиналните рецепти. А в менюто, те самите бяха написани с толкова малки букви, че почти никой не ги забелязваше, а и...никой не ги търсеше.
Хари изтри ръцете си от бялата престилка, а от сместа по пръстите му бяха останали фитили тесто. Със сключени вежди и кофа шоколад в ръка, като щит, той пристъпи към кухненската врата, да надникне и да види лицето на тоя намусен и обезличен човек, който си яде кестеновия сладкиш без захар и брашно. Подаде глава и зашари с очи между хората на касата, които жужаха като пчелички, а Мая им раздаваше кексчета с шарени опаковки и димящи чаши чай. Отстрани на касата стоеше клиента който чакаше безвкусния кестенов сладкиш.
Противно на очакванията, беше младок. Хари примижа и трапчинките му веднага се врязаха отстрани на лицето, щом забеляза сините очи на около-двадесет-годишното момче, което стоеше до касата и се усмихваше широко на Мая. Подаваше й пакетчетата със сметана от кутията над витрината, понеже дебелите й пръстенца не можеха да я достигнат. Пакетче подир пакетче, усмивката му ставаше все по-широка, а Мая току го щипеше по хлътналите бузи. Момчето беше по-ниско от Хари, със светло кестенява коса и изключително добродушно лице. Може би най-добродушното лице, което Хари някога беше виждал. Гласът му беше звънлив и някак си Хари си помисли, че ако този глас има вкус, ще е с вкус на манго и шафран. Толкова погълнат от образа на този човек, той не можеше да проумее как би могъл някой толкова цветущ и красив герой да има толкова бледа и скучна характеристика. Въпреки това се отърси и някак си откъсна поглед от сините очи на клиента, връщайки се обратно в студената и силно осветена от задните прозорци кухня. Бързо избута банановия сладкиш настрани и изми ръцете си, пък се захвана припряно да бели кестените.
След известно време кестеновият сладкиш без захар, по оригинална рецепта, беше напълно готов и изстиваше върху студения кухненски плот. Хари го наряза внимателно и сложи всяко парче в различно нагъната хартия, а после върза всичките с тънки конопени панделки. Едно остави за себе си, за да го пробва, да е сигурен, че няма да разочарова момчето с глас като шафран. Поднесе тавата внимателно до витрината и я сложи малко встрани, далеч от действително вкусните неща. Подпря се на касата и зачака клиента да дойде.
- Беше по-бързо отколкото очаквах, майка ми готви тоя кекс за поне два часа. - шафрановия му глас иззвъня пред касата. Носът му беше малък и леко чип, а очите му толкова топло усмихнати, че някак си караха всички кексчета, които Хари беше изпекъл преди пет минути да изстиват за секунди. Не успя да се сдържи и трапчинките пак заиграха по лицето му. Наведе се и извади едно от парчетата.
- За пръв път срещам някой, който да предпочита кестеновия сладкиш без шоколад. - каза той докато въвеждаше цифрите на касовия апарат с усмивка.
- Предполагам, че си има първи път за всичко. - отвърна му вече малко по-далечен шафрановият глас. Беше оставил парите на касата и вече отстъпваше към вратата. - Благодаря че отне време да обелиш всички тия кестени. - посочи към отворената врата на кухнята, зад която се белееше плота покрит с купчина обелки. Докато Хари проследи пръста му зад себе си, а след това отвори уста да отвърне, сините очи на шафрановия глас бяха изчезнали сред топлината на пекарната, сред глъчката на щастливите захаросани душички и дори не се виждаха от големите френски прозорци. Хари само стоеше с трепкащи очи и вдишваше от въздуха все още напоен с манго и шафран, мислейки за това как най-добре изглеждащите сладкиши може би имат най-безвкусната плънка. Мислеше и се усмихваше. А в ръката си въртеше последната кестенова обелка.
---
Това ще има vol.3, тоя край няма да го оставя така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар