Обичам да пиша, да пия чай и да слушам музика. Обичам и да рисувам. Да чета също. По принцип съм човек на изкуствата, не съм дребнава, нито повърхтностна. Хората не ме харесват, но чувствата са взаимни повечето пъти, защото често и аз тях не ги харесвам.
Реших, че ми трябва място, където да пиша за нещата, които виждам всеки ден и да се опитвам да ги тълкувам сама за себе си. Защото в последно време осъзнах, че (не, че съм живяла кой знае колко, че чак да осъзнавам) хората са адски странни и тая проклетия завистта, както и омразата направо им яде ушите понякога. Чудя се защо им е да прекарват толкова време да се бъхтат за разни неща, дето хич не им влизат в работата.
Както и да е, тук ще пиша за всичко, което ме вълнува и ще си задавам сама въпроси, както и ще им отговарям сама. Ще се опитам да не пиша, веднага след като съм чела някоя книга, защото обикновено ме хващат настроения и мога да пиша за хиляди неща без да се изморявам и по такъв начин, че да ви стане скучно още на втория ред. А изреченията да са толкова дълги, че да ми изпуснете мисълта (при все, че има такава) още на втората дума.
Пиша книга, но не знам докъде ще стигна, защото съм прекалено малка да се захващам с подобни работи. И все пак, няма закон на колко години можеш да започнеш да пишеш книги. (Все още няма, де.)
Уча малко и не си падам по ученето, не е за мене тая работа. Винаги съм смятала, че не оценките в училище показват колко си умен. (Това го казват само двойкарите, нали?) Но уча японски в училище, така че си имам извинение.
Приятелите ми, както и приключенията са най-важното нещо в живота ми, защото най-често те се отразяват много на изкуството ми, както и цялостното ми разбиране. Възгледите и интересите ми се менят постоянно, но това е нещо неизбежно в човешкия живот, както всички ние знаем.
Приятно ми е да се запознаем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар