Кирилица и latinica.

Е, ами оглеждам се наоколо, както винаги съм си првила, де, и забелязвам някои неща. Но напоследък много започнах да се ядосвам от явната неграмотност на сънародниците ми. По интернет, а и на живо, на ден има-няма, поне по пет пъти се сблъсквам с простотии от рода на "ас" вместо "аз", "неискам" вместо "не искам" и пр.
Във всяко училище, 80% от учениците се излагат с такива бисери по контролни и къде ли още не, обаче никой нищо не прави.
Добре де, скъпи учители, вие като виждате, че материала ви е сух и безинтересен и като знаете, че сами не преподавате като хората, защо очаквате учениците ви да знаят как се пише думичката "аз". Две прости букви, съчетани в една така важна дума, за да можеш да напишеш например "Аз се казвам така-и-така."
Представи си, драги учителю на първокласници, един твой възпитаник от първи клас е възмъжал, минал е пубертета и сега е един не чак толкова пеуспял млад мъж, но достатъчно добре финансово, че да си позволи да ходи на фитнес и да помпа, и да...
Та, този мъж отива на интервю за работа и на листа пише "Ас се казвам...". Божичко, какъв срам, какъв позор!
Пък и наскоро много започнах да влизам безразборно по разни форуми в които да си убивам времето, вътре дори не се пише роул плей, ами са само за обсъждане на разни тийн неща. От рода на тийнпроблем, сещате се. И все по-често намирам думи написани така: "sa6toto, kakfo, as, vi6". Но пък, ако това ви успокоява, драги преподаватели, учениците ви пишат псувни изключително грамотно, че и измислят нови, подчертавам, много изобретателни. Направо да ти стане леко на душата като видиш как петокласник така хубаво си събира мислите и изцежда всяка една от мозъчните си клетки само за да напише по-хубава псувня от предната, докато  не знае какво точно означава думата кирилица и повярвайте ми, има такива деца.
Явно администраторите и модераторите, както подобава за едни професионални такива, забелязват, че колкото повече забраняват латиницата по форумите, толкова по-безлюдни стават те. Защо ли?
И най-вече - проблемът не е в 'неграмотните', а в онези, дето се правят на много образовани и обагрят с ерудираното си излъчване всяка тема.
Много ще се радвам ако стане модерно и всички започнат да пишат с български буквички, както подобава за едни българи, родени в България. Пък и добре де, дори да не искате да разбират, че сте българи, дори да не се гордеете с това...тогава вземете, пък научете друг език и пишете на него, обаче поне го научете като хората, че да пишете грамотно. Това, че не искате да сте българи не ви дава основание да пишете на някакъв неузнаваем език, който не бих могла да нарека български. България е достатъчно осквернена, не ѝ осквернявайте и езика допълнително, ако обичате.  Все пак с тоя език са си служили Христо Ботев, Иван Вазов и всичките тия за които учите (или поне се преструвате, че учите) в часовете по литература.
Плюс, че шльокавицата с главни, малки букви, цифри и разни тиренца тук-там, е почти нечетима.
Просто исках да изразя неизмеримото си възмущение от това. А и ако решите да ми пишете, моля ви, преди това се уверете, че наистина можете.

Приятно ми е.

Здравейте.

Обичам да пиша, да пия чай и да слушам музика. Обичам и да рисувам. Да чета също. По принцип съм човек на изкуствата, не съм дребнава, нито повърхтностна. Хората не ме харесват, но чувствата са взаимни повечето пъти, защото често и аз тях не ги харесвам.
Реших, че ми трябва място, където да пиша за нещата, които виждам всеки ден и да се опитвам да ги тълкувам сама за себе си. Защото в последно време осъзнах, че (не, че съм живяла кой знае колко, че чак да осъзнавам) хората са адски странни и тая проклетия завистта, както и омразата направо им яде ушите понякога. Чудя се защо им е да прекарват толкова време да се бъхтат за разни неща, дето хич не им влизат в работата.
Както и да е, тук ще пиша за всичко, което ме вълнува и ще си задавам сама въпроси, както и ще им отговарям сама. Ще се опитам да не пиша, веднага след като съм чела някоя книга, защото обикновено ме хващат настроения и мога да пиша за хиляди неща без да се изморявам и по такъв начин, че да ви стане скучно още на втория ред. А изреченията да са толкова дълги, че да ми изпуснете мисълта (при все, че има такава) още на втората дума.
Пиша книга, но не знам докъде ще стигна, защото съм прекалено малка да се захващам с подобни работи. И все пак, няма закон на колко години можеш да започнеш да пишеш книги. (Все още няма, де.) 
Уча малко и не си падам по ученето, не е за мене тая работа. Винаги съм смятала, че не оценките в училище показват колко си умен. (Това го казват само двойкарите, нали?) Но уча японски в училище, така че си имам извинение.
Приятелите ми, както и приключенията са най-важното нещо в живота ми, защото най-често те се отразяват много на изкуството ми, както и цялостното ми разбиране. Възгледите и интересите ми се менят постоянно, но това е нещо неизбежно в човешкия живот, както всички ние знаем.
Приятно ми е да се запознаем.