Ами, времето навън е крайно неподходящо за разказ от такова естество. Честно, времето в момента изобщо не ме вдъхновява за каквото и да е, та камо ли за подобно нещо. И все пак ще го направя, защото...защо не.
Намирам го изключително трудно да извлека щастие от всичко. Всъщност, изпитвам затруднение да намеря щастието в каквото и да е. Това е една от главните причини да се възхищавам на хора, които могат да превърнат всичко в щастие. И рано или късно те се превръщат в източник на щастие. Такива хора са причината да съм още тук, може би?
Ще ви разкажа, или поне ще се опитам да подбера правилни словосъчетания, за един такъв човек. Едно момиче, което май се превърна в щастие дори без да го е осъзнала. Всъщност, не знам, осъзна ли го? Ако не си тогава...е, вече знаеш.
Всички умираме рано или късно.
Важно е преди това да живееш по начина, по който искаш. Без особено много да се интересуваш от начините на другите хора...да намериш свой собствен, който да те доведе до спокойствие или не чак толкова спокойствие, колкото по-скоро привидно забавяне на времето.
Щастието е направено от много различни неща.
Различните видове щастие са големи формички пластелин, глина и разни други неща за моделиране в различни цветове. Всеки вид щастие има различни цветови комбинации и форми. Всеки човек, който е щастие е направен от частици заобикаляща го среда. За да бъдеш щастие, трябва да вземеш най-хубавото от всичко, което те заобикаля и да го оформиш по някакъв начин около себе си. Или пък вътре в себе си.
Ти си направена от цветя. От нарциси и маргаритки. Бял олеандър (макар, че е отровен) и змийско биле. А, също и синчец.
Струва ми се, че когато някой докосне ръцете ти или косата ти, от раменете до пръстите ти стигат различни цитати от толкова различни и съвсем несъвместими книги.
По миглите ти всеки ден се настаняват различни видове изкуства. Направена си от толкова много поеми, разкази, стара хартия и старинни картини.
Ако не знаех как изглеждаш...макар, че имам чувството, че външния ти вид е само прикритие на истинската ти същност. Ако не знаех как изглеждаш бих казала, че косата ти е с цвят на роса. Очите ти твърде вероятно да са с цвета на слънцето преди да изгрее.
Или дъжда преди да завали?
Не знам, трудно се описва човек като теб.
Освен това си направена от дълги безсънни нощи, от звезди и звезден прах паднал по ръцете ти когато гледаш през прозореца късно вечер. Филми със скрити послания, астрономия и наука. Опити за плетене, облечена с дрехи изтъкани от нови приятелства и нокти боядисани в цветовете на гръмотевиците. Направена си от мокра коса през лятото и накъсани краища през зимата, стотици дадени съвети и още толкова несъзнателно спасени животи. Умове на различни хора събрани в едно, обединени от един голям, който пръска мъдрост и какви ли не други неща наоколо. Чанти със значки, пълни с надежда и понякога дискове. Комикси и феминистки статии. Новооткрити групи и кафе. Много кафе. Понякога имам чувството, че по вените ти тече не кръв, а кафе?
Знам, че понякога през нощта трепериш, всъщност, доста често, но продължаваш да пиеш кафе. Въпреки че не знам какво намираш толкова в него? Знам, че счупените части от съзнанието, сърцето и душата ти са залепени с цитати от любимите ти песни и летни вечери.
И знам, че си направена от душите на хората, които са достатъчно смели, че да се опитат да разберат твоето щастие. И си направена от надеждата да го предадеш на тях, но в никакъв случай да ги оеднаквяваш със себе си.
Направена си от щастие.
И от...щастие.
И понякога се разпадаш, но като малки пружинки всички тези части се връщат към теб, защото щастието ти е като магнит за тях.
А ако още не си отркила себе си, знам, че някой ден със сигурност ще го направиш. Само ако поискаш.
Благодаря ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар