Знаете ли, че всяка снежинка издава звук когато падне? Ако на света настъпи тишина каквато никога не е била и може би никога няма да бъде, ще можете да чуете как пада всяка снежинка. Как се чупи на парчета. Като стъклена чаша. Същия звук като разбито стъкло в мраморен под.
Всеки вижда снега различно. Това важи и за всичко останало. Като започнем от снега и приключим с разни важни житейски въпроси, всеки има различен отговор.
Обръщам се към двама близки приятели, които обичам безкрайно много. В техните животи от едно известно време вали сняг и часовниците са спрели на сезон 'зима'. Колкото и да им сменям батериите, колкото и часовници да счупя, навън пак си остава зима. Имам чувството че в очите им са попаднали две половини от една снежинка, която не иска да се разтопи. И дори навън да е над двадесет градуса и да пече неумолимо полско слънце, те пак ще виждат преспи. Толкова много се опитвах да разтопя всичко това. И онези ледени окови около сърцата им, веригите от лед които стискат гърлата им. Толкова време отделих да ги накарам да спрат да зъзнат от студ, а те така и не пожелаха да ме послушат. Аз ги обичам. Обичам ги безкрайно много и снегът в който те са затънали, безбройните снежинки, които валят вътре в тях, падат и около мен. Неведнъж съм казвала - аз съм историите на всички хора които познавам. И ако двама от тях са хванали зимата за ръка и не искат да я пуснат, тя души и мен.
Въпреки общата им любов и едновременно с това омраза към снега, за тях той е толкова различен.
Обръщам се към теб, приятелко и те питам защо под леглото ти има сняг? Как успя да го намериш и как успя да си позволиш зима, когато всички други се наслаждаваха на лъчите на слънцето? Толкова време мина и аз все още не мога да разбера защо всичко около теб е бяло и защо ти трябва този сняг за да живееш. Кой те излъга, че трябва да се убиваш, за да знаеш, че си жива и дишаща? Още от малка знам стотици зимни приказки и нито в една снегът не идва в пакетчета. Във всичките той попада по миглите и по косата ти, но никога не в кръвта ти. Снегът е направен за да прави хората по-красиви и по-спокойни. Да оцветява носовете и скулите им в отенъците на розовото, а не очите им в жълто. Студът забързва хората, защото винаги тичат за вкъщи за да седнат около камината или да се залепят на парното докато пръстите им не започнат пак да се движат нормално. Твоят сняг те забавя. Забавя и мен. Спира времето. От това ли се нуждаеш? Трябва ли в циферблата на часовник да има снежинки за да спре той да тиктака? Казах ти - щастливците не броят часове. Но и нямат нужда от снежинки, които да замразят мислите им за да спрат. Не съм очаквала щастието ти да идва под формата на бяло прахче и не съм очаквала да прави ръцете ти толкова безумно студени. Пазиш снега на неправилно място и всичко около теб е толкова студено. Криеш го, под леглото си, в шкафовете си, в мазето си и в края - в кръвта си. Снегът тече по вените ти. Но за да усетиш зимата не е нужно да превръщаш кръвта си в сняг. Нужно е да излезеш и дори навън да не вали- да го помиришеш. Да намериш някой, който е зима в твоите очи и да запомниш аромата му. Да складираш дрехите му и когато искаш да си спомниш снега да ги помирисваш, но след това да излезеш и да усетиш слънцето. Вместо това ти си вкарала облаците в стаята си. И те сипят и сипят, а във вените ти вече няма място за толкова много снежинки. Кожата и устните ти са добили цветовете на зимата. Разби се като безпомощна вълна в скалите, които беше изградила сама за да се предпазиш от вятъра и дъжда. И сега се давиш в самата себе си, в собственото си съзнание и измислено щастие. Защото аз съм слънцето и когато изгрее слънце снегът се превръща във вода. И ето те, плуваш в морето, което сама създаде. Вода около теб, вода във вените ти. Вода навсякъде. Вода вместо кръв и така ще умреш - давеща се в снега на който се довери. Зимата не е вечна и ние не сме в Аляска. Дори да виждаш сняг той рано или късно става на вода. Както и ти.
А ти, приятелю. Ти потърси снега. Не снегът, който щеше да те убие, а този, който щеше да ти даде живот. Да те избави от жегата на пустинните мълчаливи дни, които си пребродил. Търси го и чака първия сняг както го чака дете преди Коледа. Вървя сам самичък през пустинята. И този сняг дори не даваше признаци, че ще дойде. Водата беше рядкост или когато намереше такава ти нямаше как да я превърнеш в сняг. Чака го през целия си живот, този сняг ти беше липсвал докато часовниците се въртяха и сезоните минаваха. Момчето, което чакаше първия сняг вечно. Момчето, което вървя без капка вода. Колеблив и нестабилен, но все пак със сигурност търпелив. И докато тя беше намерила друга форма на снега, която спираше сърцето й малко по малко всеки път когато се влееше във вените й ти търсеше един друг сняг. Ти търсеше онзи сняг, който да щипе кожата ти и едновременно с това я гали. Снегът заради който закъсняваш за училище и кара сърцето ти да бие по-бързо. Онези ветрове, които щеше да поемеш на гърба си отговорно, понеже цял живот си прекарал в клопката на спокойствието и рутината. Опияняващата миризма на изпечена земя и успиващите лъчи на слънцето са те държали приклещен в рутината толкова дълго време. И ти трябваше предизвикателство. Трябваше ти нещо ново, нещо което да те смрази и да те събуди, да сложи край на лежерността. Да ускори пулса ти, докато нейния сняг го забавяше. И понеже тя крадеше снега от теб, понеже вътре в сърцето й валеше сняг когато ти беше готов да се разтопиш от горещина...затова нейния сняг беше лъжа. Затова нейните снежинки щяха да я задушат, вените й щяха да се вържат на възли за да не ги намери повече. Затова тя щеше да се удави в море от снега, който си е купила, а ти щеше да седиш в снежинки, които изчака търпеливо да дойдат.
Между любовта и между лъжата има толкова голяма прилика. И двете са толкова студени, но едното ще те убие.
И двамата успяхте да се изгубите в зимата. Не е лесно да се изгубиш в нея. В зимите. В две зими безумно различни една от друга. И аз живях и в двете. А те и двете са така коварни. Едната - убийствена, а другата - даваща живот, който не можеш да имаш. Едната те пристрастява, а другата ти дава избор.
Оставих стъпките си в снега, така че да можете да се върнете при мен ако не сте замръзнали там, в преспите.
Единият от вас ще ги види, а другият - ще бъде зает да гледа само снега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар