悟

Вървях си веднъж из някакъв малък град в страна наречена България, кой знае как бях стигнал там. Бях решил, че за да открия собственото си Сатори или Кеншо (вярвах, че за различните хора Сатори е различно и никой не можеше да ме отърве от това убеждение), трябва да се разхождам из градове, чиито имена не мога да произнеса нито пък запомня. Да оставам там за малко и после да се изнасям, да политам към следващия град. Бях тръгнал от далечния Изток и вече бях в Европа. Да изкарвам пари ми идваше отръки, хората казваха, че е така, защото баща ми е Евреин. Майка ми беше наполовина Гъркиня, наполовина Мексиканка и по някаква случайност беше черна. А баща ми беше евреин, но в корените му беше монголоидната раса, затова очите му бяха леко дръпнати. Аз излязох доста смахнато дете, а и до ден днешен съм си бая шарен. Името ми няма да ви го кажа, защото както аз забравям за имената на градовете, които посещавам, така и вие ще забравите моето съвсем скоро. Още като малък родителите ми ми позволиха да избирам напълно пътя си в живота. Да избера дали искам да бъда идентифициран или не, дали искам да се променям всеки ден или да си седя все еднакъв през целя ми живот.
Когато бях на десет си смених името, понеже го чух в някаква анимация по телевизията и доста ми хареса. На дванадесет за две години харесвах момчета, бях християнин до петнадесет годишна възраст. Накрая реших, че искам да бъда будист. И още живея като такъв. За възрастта си изчетох доста книги, така че да не приличам на онези деца, които си пускат дълга коса, боядисват я в черно и претендират, че са сатанисти, макар да не знаят какво точно значи обърнатата пентаграма. До ден днешен съм сигурен, че са живеели с убеждението, че като си сатанист трябва да се затвориш в стаята си и да си говориш с Луцифер, който задължително е много лош, има рога и опашка. Има такива деца в Европа, но в Япония, където живях до двадесет годишна възраст рядко се срещаха.
Та, относно Сатори - мисля си, че Кеншо (те са едно и също, ако още не сте разбрали) е просто вътрешна хармония. И мисля, че почти съм я достигнал. Когато видя всичко и не ми остане нищо за гледане, ще съм спокоен. Ще мога да пукна и последния ми дъх да не бъде въздишка. Казал съм си, още като малък (написах го в един тефтер, после го татуирах на гърба си, за да съм сигурен, че няма да го забравя), че когато умирам, ако съм в болница и ако съм с отворени очи, точно преди да умра ще си поема дъх колкото дробовете ми дават. Доколкото знам, десния ни дроб побира повече кислород от левия. Та ще си поема дълбоко дъх, за да съм напълно готов за това което ме чака след като затворя очите си за последен път. И каквото и да е там, веднага щом ги отворя, ще издишам в лицето му и то ще се стресне от лошия ми дъх.
Много обичам да уча езици или поне да уча основите на всеки език. Задължително научавам как да се запознавам с хората на родния им език. Сега бях в България, та научих как да казвам 'Здрасти', 'Приятно ми е' и други основни неща. И без това в днешно време хората никак не задълбаваха в разговори с подозрителен мъж, чиято майка е негърка, а баща му е Евреин с дръпнати очи. Кой знае защо, наистина за мен използваха епитета 'подозрителен'. Може би някои казваха, че съм имигрант, но и това май не беше вярно, понеже ако бях, щях да се застоявам за повече време. А аз стоях по седмица две. С голям куфар и много желание.
Колкото повече вървях по света, толкова по-лесно разбирах различните религии и различните цветове на хората. Видях толкова много дискриминация и толкова много стереотипи. Кеншо би трябвало да е вътрешна хармония и пътуването трябваше да ми помогне да открия моята, както и да се запозная с природата си, но когато виждаш толкова омраза във външния свят не се успокояваш много. По едно време ми беше много трудно да продължа пътуването си. Накъдето и да се обърнех - все се мразеха. А хората бяха толкова настървени да се лъжат, че плащаха на други за лъжите им. Гласуваха си лъжите, а после протестираха срещу лъжците. Чух неща за Исус, чух как го 'цитират', което ми се струваше безкрайно абсурдно. Чух причините поради които се мразят. Чух как си слагат ограничения дори на дрехите, които носеха и направо се стреснах. Никога не бях живял така, никога никой не ми беше слагал граници или рамки.
Не знаех как да продължа, някъде в средния Изток бях на ръба да се самоубия, понеже срещнах неземни глупаци. Някак си успях да прекося Черно море и по средата на тази локва, която българите наричат море се усетих. Сатори не е най-лесното нещо за откриване и ако се откажа преди дори да съм започнал пътуването си, бих бил не по-малко глупав от тях. За да намеря своето Сатори, аз трябваше да отворя душата си. И щом я отворя, чернилката на целия свят ще влезе в нея. Но аз мога да я понеса. Ще намеря Сатори когато видя всичко и въпреки това си кажа 'има още за гледане'. Ще намеря Сатори щом спра да се страхувам от заобикалящия ме свят. Истинския, чистия ум е там, където е сърцето. А за да намериш сърцето си не задължително трябва да изкопаеш гърдите си. Трябва да изкопаеш убежденията там отвън, но само тези, които не ти харесват. Трябва да промениш нещо.
И им казах
'Вие, кога сте срещали господ?
Аз се запознах с Нея.
И тя ми каза, че мога да правя
Каквото си поискам
и ми каза
да спрете да приемате
книгата й толкова буквално.'