Синята мишка

Помня като седях на входа ти и пишех писмо до себе си.
'Страх ме е от мазета,' пишеше там, 'но от твоето не ме е страх. Там мога да седя и да спя с часове, дори без грам светлина. Мога да не ям и да не пия с дни. Само едно перо ми трябва и когато ме пуснеш от там, когато вече съм чиста...пред себе си...когато ми отвържеш веригите, а и като светнеш плахо малката лампичка, ще видиш, че съм изписала стените. Вярно, че ще са намазани с мастило и ще има отпечатъци от пръсти. Редовете и буквите няма да бъдат равномерни, нито лесни за разчитане, но за сметка на това ще са истинни. Знам, че теб това няма да те интересува. Знам, че няма да ги прочетеш а ще минеш върху тях с черна боя. Толкова черна, че и паяците няма да се виждат. А моето сърце, дето го извадих и го проснах на пода в мазето ти...то ще тупти кърваво червено в тъмнината и ще свети чак до Нотингам. Ще светне при Хелън и Ема, ще свети в гроба на Бен и в апартамента на Лесли. Ще свети навсякъде, моето сърце. При змиите в подземията и на дъното на морето.
Но ти не слизаш в мазето. Няма да чуеш сърцето, няма да видиш стените. Само ще ме развържеш и ще ме изхвърлиш. Тогава ще разбера, че съм умряла вече. И че съм труп. Ще лежа там, с празна гръд и ще дишам тежко, ама вече ще ми е късно да дишам. Ще се спънеш в мене и ще продължиш нагоре по стълбите. Ако огладнееш ще се върнеш и ще ядеш от сърцето ми, а мен ще ме ядат паяците и змиите. Така ще стане.'
После накъсах писъмцето на малки парченца. Половината го изядох аз, другата половина го дадох на мишката си.
Отворих вратата и полазих по стълбите, на четири крака, понеже не исках да се отдалечавам от земята. Бях сигурна, че гравитацията ще ми изиграе лош номер и ще припадна, ще разбия зъбите си на стълбите и наистина ще умра там. Затова лазех нагоре към теб.
В апартамента ти имаш една птичка. Една червена птичка, с малко сини перца на коремчето. Пее много красиво, но пее само когато има сняг навън. Когато е светло и топло, линее и грачи като гарга. Става тъмно червена а сините пера падат и ти ги чистиш от аквариума й. Държиш я в аквариум и не ми даваш да я пипам. Аз много време исках да я насъскам да изкълве очите си, но първо щеше да ми се наложи да дам моето едно око. Веднъж се опитах и оттогава спя с едно отворено око.
А ти така и не разбра, че съм пипала птичето.
Нямаше те у вас. Бръкнах в ухото си и извадих ключа за вратата ти. Отворих я бавно и чак като се свлякох на плочките пред огледалото ти, се изправих. Погледнах навън и видях, че без да искам съм донесла морето под къщата ти и сега целия блок се носеше по водата. Помислих си 'Дано някой няма морска болест'
Потърсих птичето, взех го и го прибрах в джоба си.
Мърдах ръцете си припряно и трудно влачех краката си, блъсках се във вратите. Не търсих друго, беше ме страх да гледам. Страх от мене, не от тебе.
Отидох в кухнята, бутнах кактуса ти от перваза, отворих прозореца и скочих. Паднах право във водата, но щом затворих очи, усетих, че пак съм на четири крака на земята.
Като се прибрах вкъщи, тъкмо да повърна писмото, усетих, че нещо мърда в джоба ми. Бръкнах и видях, че мишката ми е изяла птичето. Козината й беше посиняла.
Оскубах я и си направих рокля.