Имало едно време една гора. В нея живеели многобройни и много разнообразни животни, растения и други същества, които не са познати на човечеството за жалост. В тази гора целогодишно царял мир и спокойствие ненарушаван и недокосван от човешка ръка или какъвто и да било друг човешки крайник. Всъщност, всичко недокосвано от хора е доста по-надеждно от нещата докосвани от хора.
И така, в тази гора пътечките били покрити с есенни листа или пък със сняг, в зависимост от сезона. Клоните на дърветата се хващали и се преплитали, правейки сянка на зайчетата минаващи по високите треви на земята. Незабравките ухаели заедно с нарцисите и люляка, а всички врабчета и други птички пеели в хор. През листата на дърветата се процеждали лунните или слънчевите лъчи и рисували странни разкривени неща по земята. Пръстта била мека, а тревичките гъмжали от живот. Както и всяко едно кътче на тази гора. Под дърво и камък имало поне по едно живо същество, което да издава някакъв звук и да допринася за развитието на горския живот.
Навътре в гората, малко след поляната...там, при върбата...живеел един бухал. Бухал, който си нямал приятели. Е, бил познат с доста от жителите на гората, но не мога да кажа, че имал някой с който да споделя неволите си или пък случките, които му идвали на гърба през тежкия бухалски живот. Макар че според него живота му бил по-скучен дори от на онези същества наречени "хора". Той ги презирал, защото те понякога идвали и изсичали малка част от гората и в следствие на тези тиранични действия зеленината намалявала, а отнемало доста време да възвърне предишните си размери. Бухалът криел мъдрост в себе си, но не я споделял с никой, защото не изпитвал такава потребност и до една степен никой не искал да разбира за нея. Виждал всичко, но го пазел за себе си. Водел еднообразен и скучен живот. Летял от време на време, посещавал сестра си, която живеела в другия край на гората...но най-вече обичал да се усамотява на дървото си и да наблюдава гледката, която се разкривала всеки ден пред него. Просто стоял и съзерцавал смяната на сезоните, нямал цели, мечти, нямал си нищо. Но виждал всичко. Имал странната дарба да забелязва детайли, които никой друг не е способен да види. Ала пазел тази дарба за себе си...както всичко останало.
Всъщност, имал една мечта. Една единствена мечта, която сънувал всяка нощ и виждал винаги щом затворел очите си. Този бухал желаел с цялото си сърце и душа да бъде...орел.
Виждал ги как летят нависоко в небесата, смели, красиви, величествени...божествени. Виждал как художниците ги съзерцават и обрисуват с бои различните цветове по перата им, опитвайки се да предадат това безконечно величие върху платно. Виждал как писатели сядали в гората и се заравяли в най-тъмните стаи на съзнанието си, за да открият думи, способни поне малко да се доближат до красотата и силата, които тези неповторими същества излъчват. А щом намерят тези думи, ги обсипват с мастило и хората четат всичко това. Децата в училище учат как орлите са близо до божественото, историята говори за вечните им подвизи, а самите те дерзаят и дерзаят...
И затова този бухал винаги искал да бъде орел.
Така се минавали годините все на един и същи клон, все в една и съща гора...а бухалът остарявал, но невъзможната мечта оставала млада и се засилвала през годините. Дошъл сетният му ден. Той усещал как не му остава никак много време живот. Стоял и съзерцавал гората през последните си мигове. Осъзнал, че щял да умре без да сбъдне мечтата си.
Тогава той разперил криле и полетял над гората. Огледал всяко едно листенце, всяко едно малко камъче. Поговорил за малко с всяко едно животно и с всяко стръкче трева. Повярвал в природата. Видял колко синьо е небето този ден, усетил слънчевите лъчи. Разбрал, че цветовете на перата му са многобройни и всъщност в палитрата на никой художник не съществуват такива цветове. Защото няма два еднакви цвята никъде по света. Разбрал, че няма как да напишеш думите, които говорят врабчетата.
Разбрал, че целия си живот всъщност е имал точно това, което му е трябвало.
Не можеш да станеш орел. Приеми го. Ти си бухал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар